Защо съществува проследимостта на експлозивите: от атентата в Мадрид до европейските правила

Защо трябва да сканирам всеки патрон? Ако работите с експлозиви за граждански цели, познавате рутината: всеки патрон, всеки детонатор и всеки кашон има код, а кодът се сканира при влизане в склада, при излизане и при употреба. Изглежда като бюрокрация. Не е. Зад нея стои един от най-тежките дни в новата история на Европа и въпрос, на който през 2004 г. никой не можеше да отговори бързо: откъде е дошъл динамитът?

11 март 2004 г.: динамит от рудник в Астурия

Сутринта на 11 март 2004 г., между 7:37 и 7:40 ч., десет бомби избухват в четири крайградски влака, които влизат в Мадрид по една и съща линия откъм Алкала де Енарес: на гара Аточа, на улица Телес (на около 800 метра от Аточа), на спирка Ел Посо дел Тио Раймундо и на спирка Санта Еухения. Други три взривни устройства не избухват.

Във влаковете загиват 191 души, а близо 2000 са ранени – данните, приети от испанския съд в присъдата от 31 октомври 2007 г. Окончателният брой на жертвите достига 193: полицай, убит на 3 април 2004 г., когато извършителите се взривяват в апартамент в Леганес, и жена, ранена на Аточа, която почива през 2014 г. след десет години в кома. Това е най-тежкият атентат в историята на Испания.

Една от бомбите, открита непокътната в сак, съдържа около 10 kg динамит Goma-2 ECO – експлозив, произвеждан в Испания за минното дело – обграден с пирони и винтове. Разследването стига до рудника „Кончита“ в Астурия, в Северна Испания. Съдът установява, че експлозивът е бил отклонен от рудника и е стигнал до атентаторите чрез Хосе Емилио Суарес Трашорас, бивш миньор, осъден през 2007 г. на 34 715 години затвор за това, че го е доставил.

Един детайл казва много: за експлозива, детонирал във влаковете, експертите не успяват да установят със сигурност дори марката. Връзката с рудника е направена чрез неизбухналата бомба и чрез експлозива, открит по-късно. Поуката за индустрията е проста и неудобна: патрон без собствена идентичност не може да бъде проследен. Можете да знаете коя партида е влязла в рудника, но не и коя бройка е излязла, кога и през чии ръце.

Как реагира Европейският съюз

Две седмици след атентата, на 25 март 2004 г., Европейският съвет приема декларация за борба с тероризма. Сред мерките лидерите на ЕС призовават терористичните групи да бъдат лишени от „инструментите на занаята“ и сигурността на огнестрелните оръжия, експлозивите и оборудването за изработване на бомби да бъде засилена.

През юли 2005 г. Европейската комисия предлага мерки за сигурността на експлозивите, детонаторите и огнестрелните оръжия – съхранение, транспорт, производство, откриване. През ноември 2007 г. следва съобщение, посветено на сигурността на експлозивите, от което произтича Планът за действие на ЕС за повишаване на сигурността на експлозивите, приет от Съвета на 18 април 2008 г.

Успоредно с това Комисията се опира на по-старо правило. Директива 93/15/ЕИО от 5 април 1993 г., която хармонизира пазара на експлозиви за граждански цели, вече изисква фирмите от сектора да разполагат със система, чрез която по всяко време да знаят кой държи експлозивите. Липсва единен, европейски начин за идентифициране на всяка отделна бройка. Така се появява Директива 2008/43/ЕО на Комисията от 4 април 2008 г.

Мотивът, записан в директивата, е практичен: уникалната идентификация позволява експлозивът да бъде проследен от завода до крайния ползвател, за да се предотвратят злоупотребите и кражбите и компетентните органи да могат да установят произхода на изгубени или откраднати експлозиви. Директивата не споменава Мадрид – но описва точно проблема от 2004 г.

1. 2004
   11 март – атентатите в Мадрид. На 25 март Европейският съвет призовава за засилена сигурност на експлозивите.
2. 2005
   Юли – Европейската комисия предлага мерки за сигурността на експлозивите, детонаторите и огнестрелните оръжия.
3. 2008
   4 април – Директива 2008/43/ЕО: уникален код върху всеки експлозив и отчет по цялата верига. 18 април – Планът за действие на ЕС за сигурността на експлозивите.
4. 2009
   28 април – HG 519/2009: Румъния транспонира директивата (Monitorul Oficial № 328 от 18 май 2009 г.).
5. 2012
   22 февруари – Директива 2012/4/ЕС отлага сроковете: информационните системи изискват повече време от предвиденото.
6. 2013
   5 април – уникалната маркировка става задължителна за производителите и вносителите.
7. 2015
   5 април – събирането на данни и отчетът стават задължителни за всички оператори, включително за ползвателите на експлозиви.
8. 2016
   20 април – Директива 2014/28/ЕС заменя Директива 93/15/ЕИО; Директива 2008/43/ЕО остава в сила. В Румъния HG 197/2016 препраща по въпросите на проследимостта към HG 519/2009.
9. Днес
   Всеки експлозив има код, а всяко негово движение се съхранява 10 години.

Сроковете са отлагани само веднъж. Първоначално директивата трябваше да се прилага от 5 април 2012 г. Индустрията поиска време за сигурни информационни системи, затова Директива 2012/4/ЕС отложи маркировката с една година, до 5 април 2013 г., а събирането на данни – с три години, до 5 април 2015 г., именно за да могат всички участници във веригата на доставка да въведат електронно проследяване. Тогава фитилите, огнепроводните (бикфордови) шнурове и ударните капсули са изключени от системата като изделия с нисък риск.

Какво конкретно изисква Директива 2008/43/ЕО

Маркировката. Производителите, вносителите и онези, които сглобяват детонатори, маркират всеки експлозив и всяка най-малка опаковъчна единица с уникален код. Дистрибуторите, които преопаковат експлозиви, трябва да гарантират, че и новата опаковка носи кода. Кодът има две части: една, четима с невъоръжено око, и една, четима от скенер.

• Четимата част: името на производителя и буквено-цифров код, съставен от две букви за държавата на производство или внос (RO за Румъния), три цифри за завода – определени от националния компетентен орган – и уникалния код на продукта с логистичната информация, определена от производителя.
• Електронната част: баркод и/или Data Matrix код, който съответства пряко на буквено-цифровия код.
• Къде се поставя: върху всеки патрон или чувал, със свързан етикет върху всеки кашон; върху гилзата на всеки детонатор; върху макарата с детониращ шнур и върху самия шнур, на всеки 5 метра; върху туби и варели. Пасивните електронни етикети (RFID) са разрешени допълнително.

Отчетът. Всяка фирма в сектора на експлозивите трябва да разполага със система за събиране на данни, която проследява кодовете по цялата верига на доставка и през целия жизнен цикъл на експлозива, така че притежателят да може да бъде идентифициран по всяко време. Конкретно фирмата трябва:

• да води регистър на всички кодове, вида на експлозива и на кого е поверен;
• да регистрира местонахождението на всеки експлозив, докато е при нея, до предаването му на друга фирма или до употребата му;
• да изпитва периодично системата си и да защитава данните от унищожаване, случайно или умишлено;
• да съхранява данните 10 години от доставката или от известния край на жизнения цикъл на експлозива, дори ако прекрати дейността си;
• да предоставя на компетентните органи, при поискване, произхода и местонахождението на всеки експлозив и да определи лице, което може да отговаря и извън работно време.

Какво означава това в Румъния: HG 519/2009

Румъния транспонира директивата с Решение № 519 на правителството от 28 април 2009 г. (HG 519/2009), обнародвано в Monitorul Oficial № 328 от 18 май 2009 г. Решението впоследствие е изменено, за да отрази и отлагането по Директива 2012/4/ЕС, и е обнародвано повторно. Още материали по темата ще намерите в нашия блог.

• Кой отговаря: всички икономически оператори в сектора на експлозивите трябва да разполагат със системата за събиране на данни – не само заводите, но и дистрибуторите и фирмите, които съхраняват и използват експлозиви: кариери, рудници, фирми за взривни работи. Всеки отговаря за участъка от пътя, през който експлозивът се намира при него.
• Регистърът се води електронно и на хартия, а данните се съхраняват 10 години. Ако фирмата прекрати дейността си, документите се предават в срок от 15 дни на структурите на Министерството на вътрешните работи.
• Компетентните органи: кодовете на заводите се определят от Министерството на вътрешните работи, което следи и за спазването на задълженията за отчет. Нарушенията при маркировката се установяват от териториалните инспекторати по труда, а тези при отчета – от румънската полиция.
• Глобите, според текста на решението: между 5000 и 10 000 румънски леи за липса на система за данни, на регистър или на съхранение на данните; между 2000 и 10 000 румънски леи за нарушения при маркировката.

Какво печели фирмата отвъд закона

Проследимостта е задължителна, но фирма, която я прилага добре, печели повече от спокойствието при проверка:

• Точни наличности, бройка по бройка. Знаете точно какво има във всеки склад, без разлики, открити едва при инвентаризацията.
• Липсата се вижда още същия ден. Патрон, който е изнесен и не е използван, вече не остава незабелязан до края на месеца.
• Проверки без стрес. Когато полицията попита за даден код, отговорът идва за няколко минути, с цялата му история.
• Регистърът се попълва сам. Данните идват от сканиранията, не се преписват на ръка и не се губят между тетрадките.
• Ясна отговорност. Всеки изход има име, час и място на употреба.

Как Ви помага „Проследимост на експлозиви“

Софтуерът „Проследимост на експлозиви“ превръща задължението в рутина от няколко секунди. Импортирате XML файла, получен от доставчика заедно с експлозивите, а взривниците сканират кодовете с мобилния терминал при вход, изход и употреба. Данните постъпват в уеб портала, където виждате наличностите във всеки склад, кой какво е изнесъл и къде е използвано, а регистърът се генерира от сканиранията. Данните се съхраняват при нас, с ежедневно архивиране и история от минимум 10 години.

Често задавани въпроси

Трябва ли да сканирам всеки патрон, или е достатъчен кодът на кашона?

Законодателството изисква по всяко време да можете да кажете къде се намира всеки експлозив. Докато кашонът се премества цял, свързаният му етикет го обвързва с патроните вътре. От момента, в който кашонът бъде отворен и патроните тръгнат поотделно, всеки патрон трябва да се проследява със собствения си код.

Колко дълго трябва да се съхраняват данните за експлозивите?

10 години от доставката или от известния край на жизнения цикъл на експлозива, дори ако фирмата прекрати дейността си. В Румъния при прекратяване на дейността документите се предават в срок от 15 дни на структурите на Министерството на вътрешните работи.

Какви глоби рискува фирма, която не води отчет?

Според HG 519/2009 в Румъния липсата на система за събиране на данни, на регистър или на съхранение на данните се наказва с глоба между 5000 и 10 000 румънски леи, налагана от румънската полиция. Нарушенията при маркировката се наказват отделно, от териториалните инспекторати по труда.

Има ли експлозиви, които не влизат в системата?

Да: експлозивите, доставени неопаковани или в автоцистерни, които ги изпомпват директно в сондажа, експлозивите, произведени на мястото на употреба и използвани веднага, боеприпасите, фитилите, огнепроводните (бикфордови) шнурове и ударните капсули.

Мога ли да водя регистъра само в електронен формат?

В Румъния – не. HG 519/2009 изисква данните, включително уникалните кодове, да се регистрират и съхраняват електронно и на хартия. Добрата информационна система Ви дава и двете: данните от сканиранията и регистъра, готов за отпечатване.

Източници

• Директива 2008/43/ЕО на Комисията от 4 април 2008 г. – EUR-Lex
• Директива 2012/4/ЕС на Комисията от 22 февруари 2012 г. – EUR-Lex
• Директива 93/15/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. – EUR-Lex
• Директива 2014/28/ЕС (чл. 15 и чл. 51) – EUR-Lex
• Декларация на Европейския съвет за борба с тероризма, 25 март 2004 г. – Съвет на ЕС, док. 7906/04
• Съобщение на Комисията COM(2005) 329 относно сигурността на експлозивите, детонаторите и огнестрелните оръжия – EUR-Lex
• Заключения на Съвета относно програмата за ХБРЯЕ (препращат към Плана за действие от 18 април 2008 г.) – Съвет на ЕС, док. 16980/12
• Решение № 519/2009 на правителството на Румъния – нашият блог (Monitorul Oficial № 328 от 18 май 2009 г.)
• Решение № 197/2016 на правителството на Румъния, чл. 29 – legeaz.net
• Атентатите от 11 март 2004 г. в Мадрид – Wikipedia
• Присъдата от 31 октомври 2007 г. – Al Jazeera
• Хосе Емилио Суарес Трашорас, осъденият бивш миньор – elDiario.es